Почина Дядо Добри, една снимка от думи. За него. И за нас. Разказ на Светослав Иванов.

„Есента на 2012. Заварих го на обичайното си място – тъмното кътче до входа на „Александър Невски”. Щом се приближих той ме сграбчи за ръката и ме дръпна към себе си, така че да наведа главата си, за да го чувам ясно. Ако искате ми вярвайте, но не без да го питам нищо, той ми каза – „Краят на света е там, където свършва добротата. Пази се от дявола, момче. Той привлича хората и те стават лоши. Не го допускай, защото светът ще свърши”.

Последва една голяма грешка от моя страна. Казах му, че съм журналист и искам да каже нещо на хората. Той ме погледна ядосано и троснато ми отговори, че моята професия е „адска работа” и не иска да разговаряме пред камера.

Почувствах се като ударен в земята. После разбрах, че колеги от една друга телевизия са се опитали да влязат в къщата му в Байлово без да го попитат и той ги е изгонил. Оттогава е намразил журналистите. А и не можел вече да издържа да му светят в очите с някакви си прожектори.

Тъжно ми е да си го призная, но в този момент разбрах колко е прав този възрастен чудак. Нашият свят наистина свършва там, докъдето се простира личното ни светоусещане. Цялото злободневие и фастфууд, които ни ограждат в нашето „днес” са толкова пагубни за личната ни духовност, че рано или късно ние ще се превърнем в едни високо технологични примитиви, за които всичко трябва да е толкова добре сдъвкано, че да се възприема бързо и лесно, без много мисъл.

Дядо Добри, една снимка от думи. За него. И за нас.

автор: Светослав Иванов

Print Friendly, PDF & Email
Източник :

фейсбук